Потеглихме за Будапеща с два автомобила. Паркирахме на страхотно място, частен паркинг за много добра цена с включен трансфер до летището. От там се качихме на самолет и след 10 часов полет, оп – озовахме се на летището в Шанхай! След няколко бързи процедури по трансфера се качихме на следващия полет и пристигнахме в Токио, Япония.

От летище Нарита имаше организиран частен транспорт само за нас до хотела. Настанявенто мина безупречно и се отдадохме на заслужена почивка от 2 часа, но не повече, защото приключението започва още първия ден!

Първата ни работа беше да минем през така известните “convenience store” или Family Mart / Lawson / 7/Eleven и да се заредим с малко енергия. Интересно е, как туристите, които посещават Япония за пръв, намират дори магазина за нещо толкова впечатляващо! Ами, разбира се, че е! В тези магазини има всичко от чорапи, зарядни, лекарства, до много вкусна и бюджетна храна.

След това поехме към Шинджуку и се спунсхаме в хаоса на Токийския център, търсейки нещо вкусно за хапване и оставяйки се на светлините и звуците да ни погълнат.

След лека закуска в хотела се отправихме към Сенсо-Джи и едно студио за наем на кимона. Сенсо-джи е най-стария будистки храм и е много уважаван и обичан от японците. Намиращ се в Асакуса, квартала на забавлението и творчеството, той е скрит зад Камаримон – портата, с двама пазители от ляво и дясно, а именно – Фуджин и Райджин. Това са боговете на вятъра и светкавиците, които охраняват храма.

Сутринта започна прекрасно с лека закуска и се отпътихме към Камакура, на 60км от Токио. След едно метро и един влак пристигнахме в едно от най-обичаните и чаровни градчета в Япония. Камакура е разположено на брега на Тихия Океан, предразполагайки всички живущи към водни спортове – от уиндсърф, до кайт и сърф. Иконично за градчето са храма Хасе-дера и Котоку-ин – една от най-големите статуии на Буда! Градчето е известно също така със старите малки влакчета, които създават изключително живописни картини, минавайки на фона на синьото небе и море. Посетихме и едно кафе със спасени животни, където се запознахме със страхотни видри и едно много сладко прасе!

След плуването в океана не ни остава друго освен да полетим и в небесата! Този ден оставихме тежките, пълни със сувенири и подаръци куфари в един склад и продължихме нашето пътешествие само с раници на гърбовете. Запътихме се с метро и автобус към Фуджикавагучи-ко, малко градче в подножието на Фуджи. То ще е нашия дом за тази и следващата нощувка, когато ще изкачваме Фуджи. Пристигайки там бяхме очаровани от хубавото време, което ни даде разкошна, чиста гледка към вулкана и направихме много снимки. След разходка, биричка и посещение на езерото се прибрахме да почиваме за утрешното изкачване.

Ето го и деня дойде! Може би по-правилно е да кажа – “дойде вечерта”, защото в 04:30 вече бяхме излезнали от уютната къща и потеглихме пеша към автобусната спирка, където се качихме на бусче до 5-та станция на Йошида – Субару пътеката. От там след бърза верификация от японска страна, че не сме малоумни и че носим дъждобрани и сме облечени подобаващо, потеглихме нагоре към 3776 цел.

Изкачването започва леко, като разходка, с доста сърнички по пътя. Много приятно! 1 час по-късно осъзнахме, че това бе просто примамка да си помислим, че ще е лесно. Изкачването продължи 6.5 часа, като се изчаквахме на всяка станция за почивка и да вземем така известните пирографирани печати. Някъде на 7-ма станция се наложи да помогна с раниците на групата, защото изкачването се оказа по-трудно отколкото предполагахме. И така, след 3100 м. започна осезаемо да се увеличава умората, може би от малко по-разредения въздух.

Поздравления на семейство Веневи, че не се предадоха! В един хубав момент в 12:30 ние бяхме отгоре на кратера на вулкан Фуджи, брулеше ни вятър с 110 км/ч и измръзвахме, но всичко си заслужаваше, защото те са първото семейство от гр. Перник качило се на връх Фуджи.

Деня започна с хубаво наспиване и заслужена почивка от изкачването предния ден. От Фуджикавагучи-ко взехме автобус и се озовахме в подножието на планина Хаконе, в местонстта Гора. Там се настанихме в един малък, винтидж хотел с така известните за околността “онсен”, където се потопихме един, два … три пъти и се почерпихме страхотна “Кайсеки” вечеря! Ако искате да научите повече за различните видове хапване, посетете секция “Храна” и разгледайте “кайсеки” , “шабу-шабу”, “сашими”, “уагаши” и т.н.

След ОБИЛНА закуска в Хаконе се запътихме обратно към мегаполиса Токио. Там ни остана една малка задача – да посетим Awa-odari , където улиците са изпълнени с танци, маски и различна музика от различните крайща на Япония. Корените на фестивала идват от Токушима, остров близо до Осака, но бързо се разпространява из страната. Останалото време прекарахме в покупки на козметика, храна и сувенири! Вечерта се отбихме до Шибуя, като за финал – най-известната пешеходна пътека в целия свят! Там видяхме статуята на Хачико, известното акита-ину, което чакало господаря си да се прибере с години на гарата! Хапнахме гьоза и страхотно yakitori (пилешки шишчета) и се прибрахме да оправим багажа за следващия ден.

Ето че дойде и последния ден! За мен винаги абсолютен емоционален крах, и много често емоционален и за туристите. След закуска и последни кафенца и закуски от вече на всички любимия ни Lawson се отправихме обратно към Нарита, където си взехме полет през Шанхай, обратно към Будапеща, а пък от там – обратно на колите и в България. Но не за дълго, това Ви обещавам!